JUMP MATH Методът JUMP се прилага с голям успех в Канада (https://jumpmath.org/), а от тази година се въвежда пилотно в два класа в България благодарение на сдру

21/01/2011 21:20

 

JUMP MATH

Методът JUMP се прилага с голям успех в Канада (https://jumpmath.org/), а от тази година се въвежда пилотно в два класа в България благодарение на сдружение "Ново училище”, единият от които е 3а клас в 107 ОУ "хан Крум" с класен ръководител Румена Маринова, която премина специално обучение в Канада за прилагането на този световно-популярен метод и в България.

Ако някога сте заставали пред клас от 25-30 деца, вероятно наказанието на Сизиф (да бута огромен камък нагоре по стръмнина) ви се е струвало игра; един учител трябва да пренесе на по-горно стъпало три различни "канари" с различна тежест и съответно склонност да падат обратно - бързите, самоуверени ученици, които размахват нетърпеливо ръце и се сърдят, ако не ги вдигнете (и едва ли не се обиждат, ако им откриете грешка), изоставащите ученици, които явно се движат няколко урока назад и тъй като нищо не схващат, гледат през прозореца (в най-добрия случай) и тези по средата, които в никакъв случай не са еднородни. Докато се опитвате да придвижите напред една от групите (да речем, основната част от класа), губите вниманието на другите две - избързващите решават задачи напред в учебника (или решават, че предметът ви е тъп, след като не ги цените), а изоставащите прибавят още един неразбран урок към колекцията си и скоро съвсем се отказват да учат по вашия предмет, защото "така и така не ми върви", и започват да шумят, за да възвърнат част от авторитета си поне като опозиция. Някои учители зарязват и изоставащите, и масата, и се занимават само с напредналите, защото те в крайна сметка печелят олимпиади и носят слава. Други пък се отказват изобщо да "бутат" камъните нагоре, т.е. да се опитват да изведат учениците на по-високо ниво, и смятат за своя задача да стоят някъде нависоко и да оценяват кой докъде се е придвижил сам (гравитацията, т.е. забравяне и неразбиране, не влиза в сметките).
С напредването на класовете тази разлика се задълбочава и много ученици изобщо се отказват от математиката (а вероятно и от други предмети по същата логика). Това уж е от полза на "първенците", но всъщност създава атмосфера, в която те биват нарочени за "зубъри", nerds, и нерядко започват да дават на заден, за да спасят поне малко шансовете си да бъдат приети от другите (особено ако става въпрос за момичета в пубертета). Какво губят нарочените за "изоставащи" е повече от ясно - губят възможността да упражняват уменията си да намират решение (първо на задачи, после и на проблеми от всякакъв характер), губят вяра в логическото си мислене, нерядко си отрязват пътя към цяла група дисциплини (в естествените науки, които често се основават на математиката) и свързаните с тях професии.

В този смисъл е изключително интересна системата на преподаване на математика ДЖЪМП, която има основното предимство да прави математиката ясна на ВСИЧКИ деца с помощта на няколко основни принципа на преподаване - разбиване на материала на малки стъпки, чести преговори и проверки, специално предвидени разширяващи (но не изпреварващи) задачи за по-бързите ученици, така че учителят да може да поработи за пет минути с изоставащите, така че те да наваксат с темпото.
Системата включва, разбира се, и чисто методически идеи, които обясняват по прост и логичен начин различните "препъни-камъни" в обучението по математика; напр. урока за дробите, който е представен по достъпен за много по-малки деца начин.
Извънредно много ме впечатлява залегналото във философията на ДЖЪМП схващане, че успехът на децата в овладяването на който и да било предмет зависи пряко от емоционалното им отношение към него - дали имат самочувствието, че им "върви"(дори с цената на похвали за всяко дребно постижение), дали учителят им се вълнува от техния напредък и пр. Това е нещо просто и очевидно, което обаче рядко бива отчитано - в повечето класове похвали - и съответно емоционални стимули - получават една малка част от учениците.